буна

Bulgarian

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈbunɐ]

• Audio

  (file)

Etymology 1

Inherited from Proto-Slavic *buna. By surface analysis, буя́ (bujá, “to rage up, to rebel”) +‎ -на (-na).

Noun

бу́на • (búna) f

1. (dated, dialectal) mutiny, revolt

   Synonyms: разми́рица (razmírica), мете́ж (metéž), бунт (bunt)

Declension

Declension of бу́на

	singular	plural
indefinite	бу́на búna	бу́ни búni
definite	бу́ната búnata	бу́ните búnite

Derived terms

• бу́ня (búnja), бу́нвам (búnvam, “to revolt, to instigate mutiny”) (dialectal)

References

• “буна”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “буна”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1895) “бу́на”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 1, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 85
• Georgiev, Vladimir I., editor (1971), “буна”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volumes 1 (А – З), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, →ISBN, page 90

Изглед към Варненските буни

Etymology 2

Borrowed from German Buhne.

Noun

бу́на • (búna) f

1. (nautical) groyne

Declension

Declension of бу́на

	singular	plural
indefinite	бу́на búna	бу́ни búni
definite	бу́ната búnata	бу́ните búnite

See also

• вълноло́м (vǎlnolóm), вълноре́з (vǎlnoréz, “breakwater”)

Serbo-Croatian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *buna.

Pronunciation

• IPA^(key): /bǔːna/
• Hyphenation: бу‧на

Noun

бу́на f (Latin spelling búna)

1. rebellion, uprising, mutiny

Declension

Declension of буна

	singular	plural
nominative	буна	буне
genitive	буне	буна
dative	буни	бунама
accusative	буну	буне
vocative	буно	буне
locative	буни	бунама
instrumental	буном	бунама